“Е”-тата са най-буквално в устата на хората. Какво точно означават те и трябва ли да ни притесняват? Статията е публикувана в специалното издание на „Дневник“ Спунк 2.
Преди да пристъпите към четенето на този текст, моля, вземете в ръка някаква фабрично опакована храна. Солети, бисквити, може и чипс. Сега потърсете върху опаковката възможно най-дребния шрифт – първата дума е “състав” или нещо подобно. Виждате ли едни големи “Е”-та, следвани от цифри (Е100 и т.н.)? Като прочетете материала ще знаете какво точно означават и трябва ли да ви притесняват. Защото, ако позволите тази народна забележка, “Е”-тата са най-буквално в устата на хората. При това на всички хора.
С буквата “Е” (от “Европа”) и трицифрено число се обозначават технологичните добавки към храните, известни още като адитиви, които трябва да подобрят качествата на продуктите – вкус, цвят, мирис, срок на годност. Преди наименованията на адитивите се записвали изцяло, но през 1963 г. в Европа решили да ги заменят с една буква и цифров код. Така вместо сода за хляб, лимонена киселина, натриева основа, върху етикета се появили съответните означаващи ги кодове – Е500, Е330, E524.
Номериращата схема следва тази, определена в Codex Alimentarius (Кодекс на храните). “Е” номер са получили само добавките, одобрени за употреба от ЕС. В различните страни по света има различни норми за веществата, означени с „Е“. Някъде определени субстанции са забранени, другаде – разрешени, но в точно определени количества. Да вземем за пример Е155. То е от групата на оцветителите, появява се в разни шоколадови миксове. Оцветител Е155 е забранен в Дания, Белгия, Франция, Германия, Швейцария, Швеция, Австрия, САЩ и Норвегия.
Въпреки че са одобрени от ЕС, добавките не винаги са безопасни. Някои могат да предизвикат различни алергични реакции, астматични пристъпи, хиперактивност при децата, дори появата на карциноми и много други здравословни проблеми. Други са полезни за човешкия организъм, като витамините С и Е например. Те също са “Е”-та. А за част от добавките няма доказателства, че могат да ни навредят, затова условно ги приемаме за безопасни.
Според Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, съдържанието на адитиви трябва да е отразено на опаковката в следния ред: наименованието на категорията (например “Оцветител”, “Консервант”, “Емулгатор” и т.н.), следвано от наименованието на съставката или нейния Е-номер.
Оцветители – от Е100 до Е199
Оцветителите се смятат за едни от най-вредните хранителни добавки. Отначало са се използвали само естествени оцветители – извлеци от растения, плодове или животински продукти. През 1856 г. Уилям Перкин открива първия синтетичен оцветител. Отначало синтетичните оцветители са само за текстилната индустрия, но през 1900 г. в хранителната промишленост в САЩ се използват вече близо 80 изкуствени бои, които тогава се извличат главно от въглищен катран. През 1937 г. започват да се правят изследвания и за част от азо багрилата (тези, на основата на бензидин и неговите производни) се появяват подозрения, че причиняват рак – част от тях биват забранени.
Днес азо оцветителите, използвани за хранителни нужди, са по-малко, но въпросът за тяхната безопасност предизвиква доста спорове. Те са почти изцяло забранени в САЩ, Скандинавските и някои други държави, тъй като има сведения, че предизвикват кожни обриви, астма, алергични реакции, екземи, хиперактивност при децата или са карциногенни. Не е изключено обаче да се срещнат в състава на продукти като чипсове, снаксове, сладоледи, сладкарски изделия, безалкохолни напитки, консервирани храни и др. Натуралните оцветители също не дават гаранция за безопасност. Като например Е120 – ярко червен оцветител, извлечен от стрити насекоми, който се свързва с хиперактивност при децата.
За безопасни се приемат оцветителите:
Е100 – куркумин (жълт оцветител №7);
Е101 – рибофлавин (витамин В2);
Е140 – хлорофил (зелен оцветител №1);
Е160а – каротен;
Е160с – извлича се от червен пипер;
Е160d – ликопен (намира се в доматите и грейпфрутите);
Е161b – жълт извлек от растения;
Е162 – оцветител, който се извлича от цвекло;
Е163 – антоцианин – извлича се от цветя и растения.
Едни от най-вредните оцветители са:
Е102 – тартазин (жълто № 5) – Има доказателства, че провокира астматични пристъпи, алергични реакции и се свързва с развитието на тумори на щитовидната жлеза.
Е110 – сънсет жълто (жълто № 6) – Странични ефекти – уртикария, запушен нос, алергии, изпотяване, хиперактивност, тумори на бъбреците, хромозомни увреждания, гадене и повръщане, нарушено храносмилане, загуба на вкуса.
Е123 – амарант (червено № 2) – особено опасен при бременност, тъй като може да предизвика увреждания в плода.
Е122 и Е124 понсо 4R (червено № 4) – деривати на въглищен катран. Могат да предизвикат астматични пристъпи и алергични реакции.
Е127 – еритрозин (червено № 3) – може да доведе до чувствителност към светлина, а при тестове с животни се установява, че причинява рак на щитовидната жлеза.
Е102, Е104, Е107, Е110, Е120, Е122 – Е133, Е142, Е151, Е153 – Е155, Е173 – Е175, Е180 са забранени в някои страни, но в други (включително у нас) все още се употребяват.
Очаквайте още:
Консерванти – от Е200 до Е299
Антиоксиданти и киселинни регулатори – от Е300 до Е399
Емулгатори, сгъстители, стабилизатори – от Е400 до Е499
Набухватели, регулатори на киселинността, минерални соли – от Е500 до Е599
Ароматизатори и подобрители на вкуса – от Е600 до Е699
Разнородни – от Е900 до Е999
Допълнителни – от Е1100 до Е1599
