http://www.gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=784
Статията е публикувана в специалното издание на „Дневник“ Спунк 2
Набухватели, регулатори на киселинността, минерални соли – от Е500 до Е599
Един от най-известните представители на тази група е Е500, по-познат ни като сода бикарбонат (натриев бикарбонат) или сода за хляб.
До края на 18 век маята е най-често използвания набухвател. Тогава натриевият карбонат се е извличал главно от пепел на водорасли, но не бил масово използван, докато френският химик Никола Льоблан не създава метод за добиването му от морска сол (натриев хлорид). Тъй като методът на Льоблан се оказал прекалено скъп, белгиецът Ернст Солвей създава нов метод, носещ неговото име, който прави възможно индустриалното производство на натриев карбонат, а от там и на сода за хляб. Така в началото на 19-ти век по рафтовете в магазините започва да се появява сода за хляб в пакетчета, а домакините разбират, че като прибавят определени киселини към содата, сместа набъбва и започват да се отделят газове. Скоро почти във всеки дом домакините започват да си правят забавни химични експерименти, докато готвят.
През 1835 г. се появява и бакпулверът – сода за хляб, примесена с крем Тартар. Той бил по-предпочитан от обикновената сода за хляб, тъй като давал по-добър резултат при печене, въпреки че бил много по-скъп и с по-малък срок на годност. Опитите продължили и през 1850 г. кремът Тартар от бакпулвера бил заместен от калциев фосфат, който изпълнявал същата функция, но бил много по-евтин. Така се появил първият индустриално произведен набухвател. Естествено, последвали нови опити и нови подобрения.
Някои от включените в тази категория вещества са натурални продукти, като талк (Е553b) и бентонит (Е558), а други са изкуствено синтезирани като силиконов диоксид (Е551 – химически същия като пясъка, но много по-чист), калциев силикат (Е552) и натриево алуминиев силикат (Е554). Естественият произход обаче не дава гаранция, че веществото е безопасно за употреба, както и синтетичният произход не означава непременно, че веществото е вредно.
За безопасни се смятат:
Е500 – сода за хляб и Е501 – калиев карбонат;
Едни от най-опасните са:
Е553b – талк – свързва се с появата на рак на стомаха. Най-често с него се обработва полираният ориз, затова е препоръчително преди да се готви оризът да се измие.
Е554 – натриево алуминиев силикат – може да причини проблеми с плацентата по време на бременност и се свързва с развитието на болестта на Алцхаймер.
Е513, Е524, Е525, Е527, Е528, Е530, Е540, Е541, Е544, Е545, Е553а, Е576 са забранени в някои държави.
