http://www.gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=788

05.09.2008 :: партньор

Последно за „Е“-тата


Оказва се, че не винаги Е-тата от етикетите на хранителните продукти са нещо лошо, но пък често животът ни би бил много по-лесен и спокоен, ако ги нямаше. Последни в поредицата са „Е“-тата от Е600 до Е1599.

Статията е публикувана в специалното издание на „Дневник“ Спунк 2

Ароматизатори и подобрители на вкуса – от Е600 до Е699
Заедно с оцветителите, ароматизаторите и подобрителите на вкуса са едни от най-вредните адитиви. През 1907 г. професор Кикунае Икеда от Токийския императорски университет прави изследвания и установява, че съществува вкус, който се намира в аспержите, доматите, сиренето и месото, който не прилича на никой от четирите основни вкуса – сладко, кисело, горчиво и солено, но в същото време е като съвършена комбинация от тях.

Продължавайки да експериментира в търсене на този вкус, професор Икеда открива, че той се съдържа в определен вид водорасло (комбу), от което успява да извлече кристали на глутаминова киселина. В 100 гр. от това водорасло се съдържа около 1 гр. глутамат. Икеда забелязва, че глутаматът има различен вкус от познатите, който той нарича „умами“ (на български би се превело като „вкусно“, „приятно“). От извлечения глутамат професорът решава да създаде подправка.

Така се появява мононатриевият глутамат, познат още като Е621. Той има свойството да придава особен „приятен“ вкус на храните и да кара човек да консумира по-големи количества. Глутаматът, използван като добавка е с изменена структура и е в свободно състояние за разлика от този във водораслите, където е свързан с други съединения и не е вреден. Е621 може да бъде открит в супите на прах, бульоните на кубчета, снаксовете, чипсовете и различни сосове, замразени храни и др. Глутаматът стимулира образуването на свободните радикали, които увреждат клетките и така се появяват предпоставки за развитието на различни болести. Освен това Е621 се смята за карциноген.

Повечето от веществата в групата на ароматизаторите и подобрителите на вкуса имат вредно влияние върху човешкия организъм, но едни от най-вредните са:
Е620 – глутаминова киселина – действа като Е621.
Е621 – мононатриев глутамат.
Е626 – Е633 – могат да причинят подагра.
Е635 – натриев 5 рибонуклеотид – може да причини много тежки алергични реакции. Забранен е в някои страни.

Разнородни – от Е900 до Е999
В тази група влизат различни подсладители – аспартам (Е951), цикламати (Е952), захарин (Е954) и др.; глазиращи агенти – пчелен восък (Е901), ланолин (Е913), кристалинов восък (Е907) и др.; подобрители – хлор (Е925), калиев бромат (Е924) и др.; опаковъчни газове – кислород (Е948), водород (Е949), бутан (Е943а), пропан (Е944) и др.

Един от най-разпространените и спорни подсладители в света е аспартамът – Е951, известен още като Nutra Sweet. Той е създаден през 1965 г. от Джеймс Шлатър докато се опитвал да синтезира ново лекарство против язва. Съвсем случайно Джеймс разсипва пробата с аспартам, а след това като си облизва пръстите, за да вземе лист хартия забелязва силния сладък вкус. Аспартамът всъщност е от 150 до 200 пъти по-сладък от захарта и не съдържа никакви калории, а това го прави предпочитан не само от производителите на сладки храни и напитки, но и от потребителите. Той обаче е крайно нестабилен, когато се подложи на топлинна обработка, затова обикновено се влага в безалкохолни напитки и храни, които не се подлагат на топлинна обработка. Зад аспартама обаче стои един прекалено дълъг списък от вредни ефекти, като например това, че продължителната консумация на аспартам води до левкемия и рак на лимфната тъкан.

Най-старият изкуствен подсладител е захаринът, който бил синтезиран (пак случайно) още през 1878 г. от Константин Фалберг, докато работел с деривати на въглищен катран. Захаринът започва да се използва масово чак след Първата световна война, тъй като тогава имало недостиг на захар. Още в началото на 20-ти век се появяват притеснения за токсичния и карциногенен характер на захарина, но зад него стои прекалено силно лоби. Дори американският президент Рузвелт прави изказване, че „който смята захарина за опасен, е идиот“. Малко късно, но все пак факт – през 2000 г. в САЩ се приема закон, според който на опаковката на захарина и всички продукти, в чиито състав той влиза, трябва да се изпише предупреждение (подобно на това на цигарените кутии), че захаринът причинява рак при опити с лабораторни животни и може да предизвика проблеми със здравето.

Цикламатите пък са открити през 1937 г. в Университета в Илиноис от тогава дипломиращия се студент Майкъл Сведа, който докато правел опити за синтез на лекарство против треска поставил цигарата си върху лабораторната маса, след това като я лапнал установил, че има сладък вкус. Отначало цикламатите били патентовани от DuPont, но в последствие патентът бил продаден на Abbott Laboratories, които без много изследвания ги въвели в производство. Първо идеята им била да ги използват за замаскирване на горчивината на някои лекарства като антибиотици и пентобарбитал, но в последствие цикламатите започват да се продават като алтернативен подсладител за диабетици.

В зависимост от концентрацията, цикламатите са от 30 до 50 пъти по-сладки от захарта, което е нищожно в сравнение със захарина например, който е 300 пъти по-сладък от захарта. Обикновено в държавите, в които няма забрана за употребата на тези два подсладителя, те се използват комбинирани в съотношение 10 части цикламати към 1 част захарин, тъй като така се замаскирва леко неприятният послевкус и на двата подсладителя. За хранително-вкусовата промишленост тяхното предимство пред аспартама е, че не се разпадат при топлинна обработка. Освен че се смятат за карциногенни, цикламатите са заподозрени и в намаляване на мъжките репродуктивни способности.

Други подсладители, като малитол (Е965), лактитол (Е966), ксилитол (Е967) не са чак толкова сладки, но поне имат по-малко странични ефекти. Проблемът е, че имат силно лаксативно действие.

Някои от веществата в тази група имат доста неприятен произход и не са подходящи за вегетарианци. Например шеллак (Е904) – извлича се от насекоми; ланоли (Е913) – от овча вълна; цистеин, неговите хидрохлориди (Е920) и цистин (Е921) се получават от животинска козина и птичи пера.

За едни от най-вредните се смятат:
Е905 – парафин, микрокристалинов восък – може да има връзка с развитието на рак на червата.
Е925 – хлор, Е926 – хлорен диоксид – разрушават хранителните вещества и са карциногенни.
Е950 – калиев ацесулфам, Е951 – аспартам, Е952 – цикламати, Е954 – захарин – и за четирите подсладителя има доказателства, че са карциногенни. В някои страни някои от тях са забранени.

Допълнителни – от Е1100 до Е1599
Тук се включват нови химикали и вещества, които не спадат към стандартната класификация, като например нишестета, алкохоли и др.

Нишестетата са едни от най-използваните вещества в тази група. Те заемат номерата от Е1400 до Е1451. Едно от най-често срещаните е модифицираното нишесте (Е1401). То не бива да се бърка с генно модифицираното нишесте, при което се прави генетическа промяна в ДНК структурата на самото растение, от което се извлича нишестето. Модифицираното нишесте е обикновено нишесте, обработено с различни вещества. То се използва като втвърдител, стабилизатор или емулгатор. Най-често нишестето се модифицира, за да се повиши неговата устойчивост към висока температура, киселинност и замразяване, да се промени текстурата му, да може да се разтваря в студена вода или да се увеличи/съкрати периодът на желиране.

Оказва се, че не винаги Е-тата от етикетите на хранителните продукти са нещо лошо, но пък често животът ни би бил много по-лесен и спокоен, ако ги нямаше. Дори и при доброто желание човек да научи всички тези числа и тяхното значение, това е малко трудно постижимо. На помощ в този случай може да се притече мобилният ни телефон. На сайта http://mordred.dir.bg/e300/ един млад българин Йордан Тузсузов се е постарал да обясни как може да се изтегли и инсталира на мобилния телефон програмата „Е300“, с която всеки може сам да провери какво Е си купува, докато се чуди пред рафта в магазина.

Advertisements